В и К услуги предлагани от „Комфортпласт“ ООД
1.Полагане водопровод от полипропилен
2.Преправяне на ВиК
3.Изолация на тръби
4.Монтаж УКБ
5.Монтаж стенно коляно – женско
6.Монтаж водомер
7.Канал ф 50
8.Канал ф 110
В А Ж Н О! Неща, които имат голямо значение и трябва да се знаят!
Водопроводната и канализационната инсталации (ВиК) за една сграда средно съставляват по-малко от 8% от стойността на сградата (без санитарното оборудване – смесители, вани, мивки, които могат и да са луксозни), но от дълготрайното и безаварийното им функциониране силно зависи комфортът на обитаване.
В цивилизования свят добрата строителна практика изисква живота на ВиК инсталациите (това, което е в стената и в пода) да има трайност над 100 години – т.е. през време на живота на една сграда да не се налага авариен ремонт на ВиК инсталациите. На определен период от време (примерно 25 г.) да се подменят само елементи невградени в стените – смесители за мивки, душове и др. Трайността на инсталациите определя и използваните материали.
Водопроводната инсталация в сградата условно се разделя на:
– хоризонтална мрежа в сутерена;
– вертикални водопроводни шрангове;
– апартаментна инсталация.
Хоризонталната мрежа в сутерена служи да доведе студена вода от главния водомер до вертикалните щрангове и топла вода от абонатната или бойлера до вертикалните щрангове.
Най-често хоризонталната мрежа в сутерена се монтира окачена по тавана на сутерена.
Вертикалните щрангове служат да доведат водата от сутерена до съответния етаж. Често щранговете се прокарват в санитарните възли в инсталационна шахта.
Апартаментните инсталации започват с отклонение от вертикалния щранг, апартаментен водомерен възел ( водомер, кранове преди и след водомера, филтър, обратна клапа); и тръби до водочерпните прибори – мивки, душ и т.н.
Обикновено апартаментните инсталации са зад стената – вградени, и не се виждат.
Диаметрите на тръбите се оразмеряват съобразно количеството вода, която трябва да преминава по тях (колкото повече вода – по-голям диаметър).
Добре е всички тръби да бъдат топлоизолирани – за студена вода – да не се образува конденз и да не се стопля водата; за топла вода – да се намалят загубите на енергия за загряване на вода за битови нужди.
При големи сгради се прави и т.нар. циркулационна мрежа, която служи да се намалят загубите на питейна вода и енергия ( като пуснем топлата вода от чешмата веднага да потече топла вода, а не да източваме определено количество вода, докато дойде топлата вода). Циркулационната мрежа трябва да се изпълни така че от всеки кран веднага на потече топла вода без източване и същевременно тръбите да са добре изолирани за да може загубите на топлина да са минимални.
Сградната канализационна инсталация се състои от:
1. Сградно-канализационно отклонение.
Отвежда отпадъчните води от сградата в уличната канализация. В последните години се изпълняват от PVC тръби ф160мм за малките сгради. Може да бъде и от бетонови и от каменинови тръби. Обикновено се включва в уличнана канализация в улична ревизионна шахта.
2. Хоризонтална канализация в сутерена – обикновено се прави в пода на сутерена, но при сгради с подземни етажи може да бъде окачена по тавана на подземния етаж.
В Европа сградната канализация се изпълнява от полипропиленови тръби за канализация, чугунени тръби, а понякога и от полиетиленови тръби на челна заварка.
PVC тръби в Западна Европа не се използват в сгради. (Една от причините е отделянето на хлорорганични съединения при пожар.) Очаква се в близките години и у нас да се забрани използването на PVC тръби в сгради в процеса на синхронизиране на законодателството ни.
3. Вертикални канализационни клонове – отвеждат отпадъчните води от санитарните прибори до хоризонталната канализация в сутерена. Обикновено се изпълняват от тръби с диаметър 110 мм – когато там са включени тоалетни и с по-малък диаметър – когато отвеждат водите само от мивки или душове.
Вертикалните канализационни клонове трябва да излизат с отдушник над покрива на сградата. Така се вентилира сградната канализация и се предотвратява опасността от образуване на вакуум при промиване на тоалетните и от изсмукване на водата в подовите сифони (когато водата в сифоните я няма – през сифоните навлизат миризми).
4. Канализация в санитарните възли – свързва отделните санитарни прибори с вертикалните канализационни клонове. Изпълнява се от PVC и от полипропилен за канализация.
На всички санитарни прибори се монтират сифони, в които трябва да има минимум 30 мм воден слой (воден затвор ), пречещ на миризмите от канализацията да навлизат в помещението. Има подови сифони, сифони за мивки, за вани, за душови корита, за перални и миялни машини. (един стандартен подов сифон с 30 мм височина на водния затвор има монтажна височина около 8 см.
Често на пазара има съвсем плитки алуминиеви подови сифончета, които нямат нужната дълбочина на слоя вода в тях и миришат).
Всички хоризонтални канализационни тръби се монтират с минимален наклон по посока на течение на водата по формулата 1/D, където D е диаметърът на тръбата.(например при тръба ф110 мм минималният наклон е 1 %; при D=ф50 мм – мин. наклон 2 % – 2 см на всеки 1 м дължина).
По-добре е канализацията, отвеждаща дъждовни води от покрива и терасите, да не се смесва с битовата канализация в сутерена на сградата. (при валежи има опасност да се препълва сградната канализация и да наводнява мазетата).
При сгради с вкопани етажи се използват обратни клапи за канализация, които възпрепятстват обратното навлизане на вода от уличната канализация в сградата (при интензивни валежи, когато уличната канализация се препълва).
Важен въпрос за всички мокри помещения – бани, тоалетни, перални – е направата на хидроизолация по пода им. Самите плочки не пропускат вода, но между тях – през фугите, водата може да прониква в пода и да отиде на тавана на долния етаж. По стандарт във всяко мокро помещение под плочките върху замазката трябва да се направи слой хидроизолация – има различни видове – с битумни ленти като на плоските покриви; с полимер/полимер-цимент – който се нанася с четка, валяк или с шпакла. Най-важните места за хидроизолацията са около ръбовете/первазите на помещението и около подовите сифони. Понеже там при деформации на строителната конструкция винаги се отваря пукнатина, хидроизолацията е добре да се армира с армираща тъкан или мрежа от стъклени или полимерни влакна.
В последните години се появиха т.нар. линейни сифони (душови решетки), които се монтират в душ-кабините с равен под. Те са създадени, защото при подови плочки с голям размер (30 см и повече) не може да се направи четиристранен наклон към класическия подов сифон. При линейните сифони се прави едностранен наклон към тях.
Отделен важен за комфорта на една сграда елемент е изпълнението на инсталациите така, че нивото на шума да е минимално (примерно чува се кога съседът пуска промивната вода в тоалетната, как тя се стича по тръбите надолу, как водата свисти, когато се пълни промивното тоалетно казанче или като се пусне кранът на чешмата). При съвременното проектиране и изграждане на сградни ВиК инсталации за борба с шума се прилагат:
– шумоизолиране на тръбите – канални и водопроводи (подобно на топлоизолацията но по-дебела);
– използване на канални тръби – по-дебели които провеждат по малко шума;
– правят се чупки по вертикалната канализация с цел да не се допускат много високи скорости на движение на водата по тях;
– водопроводните фитинги и вентили се правят с по-големи отвори и без остри ръбове, така че водата да не се завихря и да не шуми толкова;
– ВиК инсталациите се монтират в инсталационни шахти добре шумоизолирани напр. с минерална вата и т. н.
